Език

2009

Оценка на радиоактивността на атмосферата през 2009г. по данни от мрежата за мониторинг на атмосферата на НИМХ-БАН


Годишен ход на средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на филтърните проби за 2009 г.

Анализът на данните от различните станции и за различните видове проби за 2009 г. показва, че атмосферната радиоактивност се определя предимно от естествените радионуклиди – радон (220Rn, 222Rn, 219Rn) и дъщерните му продукти, които формират т.н. късоживуща бета-радиоактивност (активност на пробата непосредствено след пробовземането и). Тези стойности са от порядъка на няколко Bq/m3 за аерозолните проби до няколко десетки Bq/m2 за денонощие в някои случаи за пробите атмосферни отлагания. Дългоживущата обща бета-радиоактивност (измервана след 120 часа от вземането на пробата) е на порядъци по-ниска и е по-показателна за потенциално радиоактивно замърсяване. През 2009 г. средните и максималните стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност са в границите на фоновите вариации за отделните станции и райони. Изотопният състав на пробите, определян посредством спектрометрични методи, се доминира отново от естествени радионуклиди – космогенни (например 7Be), и теригенни (от уран-ториевите редове) и 40K в морските станции. Измерените концентрации на 137Cs в сборни месечни проби показват стойности на порядъци по-ниски от концентрацията на естествения 7Be например.
Отложената дългоживуща бета-радиоактивност през 2009 г. се характеризира със следните особености:
• близки средни стойности на фолаута за Северна и Южна България;
• регистрирани по-високи максимални и средни стойности, както и през предишните години, за високопланинските станции Мусала, Ботев и Черни връх;
• значителни вариации в ежедневните стойности на измерваните параметри, главно поради влияние на различните метеорологични процеси върху преноса и депозицията на радиоактивни примеси.

Годишeн ход на денонощната отложената дългоживуща обща бета-активност върху планшет за високопланинските станции.

Средногодишната стойност за 2009 г. за София е 0.75 Bq/m2 за денонощие, за Мусала – 1.08, за Ботев връх – 0.89, а за Черни връх – 0.91 Bq/m2.day. Максималната денонощна стойност за цялата година за всички 18 станции – 4.6 Bq/m2.day е измерена за Черни връх на 11.07.2009 г.
Валежите играят съществена роля в самоочистването на атмосферата. В значителна степен депозицията на радиоактивни аерозоли и газове се извършва в процеса на изваляване.

Средномесечни стойности на специфичната обща бета активност на валежни проби в Bq.l-1 и месечната сума на валежа в Плевен, София, Варна и Бургас.











В заключение може да се каже, че 2009 г. по отношение на техногенни радионуклиди в атмосферата не се отличава от предишните години, като нивата на замърсяване на атмосферата на България с техногенни радионуклиди са много по-ниски от нормите в НАРЕДБАТА за основните норми за радиационна защита.
Специфичните възможностите, на НИМХ за мониторинг в областта на радиоактивността на атмосферата, базирани на развитата мрежа от метео- и хидро- станции, ще бъдат значително подобрени при обновяване на апаратурната база.