Език

Дейност

     Диагностичните и прогностичните оценки за промени в химическия състав на въздуха и водите зависят съществено от условията за разпространение на примесите в атмосферата и водните басейни. Поради това екологичният аспект на проблемите, свързани със състава на въздуха и водите, зависи съществено от физическото състояние на атмосферата и хидросферата. Това определя съществената връзка с националните и международните приоритети на дейностите, провеждани в НИМХ и в частност в департамента "Състав на атмосферата и хидросферата" - САХ. Състои се от четири секции :
  • Измерване и лабораторни анализи;
  • База данни и информационно обслужване;
  • Теоретични изследвания;
  • Експериментални изследвания;

 

Специфична оперативна дейност

  • Получаване, електронна обработка и архивация на данните от мрежата на НИМХ за мониторинг на радиоактивността на въздуха и водите. Подготовка на информацията за ежемесечния бюлетин на НИМХ и на специализирана информация до Изпълнителната агенция по ОС.
  • Пробонабиране и лабораторен контрол върху общата бета-активност на въздух, атмосферни отлагания, валежи, реки и водоеми, градски водопровод за станциите от мрежата за радиоактивност на атмосферата и водите за Югозападна България.
  • Контрол на данните от мрежата на НИМХ за радиационния гама-фон в страната.
  • Набиране на данни за химизма на валежите от 20 синоптични станции в страната.
  • Измерване на замърсяването на въздуха със серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), сeроводород (H2S), фенол и прах от пет пункта в страната, като част от данните се изпращат в Япония в Световен център за данни за парниковите газове.
  • Измерване на тоталния озон в София, като данните се изпращат в Световния център за озона в Канада и се информира обществеността ни.
  • Изследване качеството на речните и подземните води в Югозападна България по поречията на реките Струма, Места, Искър и Нишава чрез експедиционно набиране на проби, като на място се определяха кислород (O2), БПК5, pH, температурата на водата и въздуха и на още 20 характеристики на качеството на водите.
  • Подготвени са за печат актуализирани ръководства за всички измервания и анализи.

 

Специфична научноизследователска дейност

     През годината в САХ се работеше по 19 проекта. Това са проекти, които в голямата си част са породени от нуждите на различни дейности в страната или са резултат на международно сътрудничество. По-важни резултати са:

  • Изследван е обменът на замърсяване между България и Северна Гърция. Проектът е финансиран от НАТО и изпълнен от гръцки и български учени. Извършени са обширни симулации на атмосферното замърсяване. С дисперсионния модел ЕМАР и входни данни за него, подготвени в НИМХ, бе оценена депозицията на сяра върху Югоизточна Европа за 1995 г. Съставени са различни сценарии с намаление на емисиите на атмосферни замърсители в двете страни.
  • На базата на разработените теоретични основи на метод за възстановяване на фоновите стойности на динамичните параметри на въздуха в ниския слой на атмосферата (планетарен граничен слой) бе създадена компютърна система за възстановяване (в диагностичен и прогностичен аспект) и на параметрите на радиоактивния гама-фон по измерените или прогнозираните му наземни стойности. Така се получава представа за стойностите на радиоактивния гама-фон и във височина,чието директно измерване е практически нереализируемо поради високата му цена.
  • По проекта “Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление” е извършена оценка за качеството на водите в характерни пунктове от речната мрежа на поречията и установяване на тенденциите на изменение и са набелязани категориите на речните течения на всяко поречие. Оценките за качеството на водите са от изключително значение за водоползването.
  • Извършен е сравнителен анализ на сценарий за устойчиво развитие на електрическия сектор в България. Оценени са емисиите и депозицията на SO2 и NOX от българските термични електроцентрали и на съответните полета на депозиция. Сравнени са емисиите и цените на очистващите технологии и полетата на депозиция на SO2, получени с два метода. Разработени са четири сценария за развитие на електроенергийния сектор в България до 2020 г. и е очертана стратегия за устойчивото му развитие до 2015 г.
  • Предложена е методика за категоризиране на речните течения, свързана със средноминималните месечни водни количества. През 2000г., посредством тази методика, е изследвана зависимостта между протичащото водно количество и основните показатели за качеството на водата. Тези изследвания са изпълнени върху 65 характерни пункта от страната, като са обхванати всички основни български реки с водостопанско значение.
  • Продължава регулярното попълване на базите данни за общото съдържание на озон и компонентите на слънчевата радиация.
  • Продължи нанасянето на технически носител на данните от мрежата за химическия състав на валежите, действаща от 1987г.
  • Продължи тестването на методиката за измерване на късоживущите бета-радионуклиди в атмосферни проби. Целта е оценка на концентрацията на дъщерните бета-радионуклиди на 222Rn и 220Rn в атмосферния аерозол.
  • Създаден е архив на информация от Германския метеорологичен център в Офенбах (DWD) за полето на температурата и вятъра при земята и на 850 hPa за периода след ноември 1999г. Архивът се попълва текущо с новопостъпващата информация. Създаденият по-рано числен модел за прогноза на метеоелементи в планетарния граничен слой е доведен до вид, позволяващ избор на различни пунктове и периоди на симулация (прогноза) и различни видове входна информация.Моделът се използва като метеорологичен препроцесор на модел за пренос на замърсители в атмосферата в локални мащаби.
  • Анализирани са условията на комфортност и микроклимата за северния склон на Витоша за студеното и топло полугодия по данни за периода 1990-1995г. Извършена е моделна оценка на приземните полета на основните замърсители на въздуха - SO2, NO2 и прах на територията на София за 1995г.
  • Извършено е усъвършенстване на система на НИМХ за ранно предупреждение в случай на крупна ядрена авария. Проведена е и подготвителна дейност на системата, като е построена подложката с релефа и избрана изчислителна мрежа. Разработен е и траекторен модел.
  • С помощта на Модулния океански модел (МОМ) числено е изследвано разпространението в Черно море на замърсители от различни източници. Изследвана е чувствителността на екосистемата в различни райони на морето спрямо речния отток, намаляване на желатиновите организми, влиянието на улова на риба и наличието на крайбрежни замърсители. Конфигуриран е ново поколение тримерен циркулационен модел (МОМ3) за Черно море за използване през следващите години.
  • Колектив от САХ участва през 2000г. в сътрудничество по линия на COST 715 с моделиране на граничния слой и параметризация на турбулентните характеристики на този слой, както и с данни за турбулентност в градска среда. Работи се по установяване на статистически връзки на основата на многогодишните данни на НИМХ (1982-1992г.) за химическото замърсяване, приземните метеорологични и аерологични данни в градска среда.

     В допълнение, в департамента се провеждат изследвания по следните задачи или проекти:

  • Изследване на местните климатични условия и замърсяването на въздуха в района на екозона “София-Изток”;
  • Изследване на характеристиките на радиацията и влажността в горски райони;
  • Внедряване в оперативната практика на немския числен модел за регионални прогнози HRW;
  • Предоперативен метео-мониторинг на ядрената електроцентрала "Белене";
  • Оценка на разпределението на радионуклиди по българското Черноморско крайбрежие и на ролята на хидрофизичните процеси за неговото формиране – участие в Международната програма на МААЕ за мониторинг на Черно море, проект RЕR2003, и в международната експедиция на МААЕ за Черно море “Cruise 2000”;
  • Вземане на проби от ледници и глациологични изследвания на о. Ливингстън, Антарктика;
  • Редактиране на бюлетина на Европейската Асоциация за науките по замърсяване на въздуха;
  • Участие в проекта на UNESCO за създаването на Енциклопедия за животоподдържащите системи като редактор на темата “Предизвикателството на системата на природните ресурси: промени в климата, човешки системи и разработването на съответна политика”.